Сър Лоурънс Алма-Тадема (Lawrence Alma-Tadema) е един от най-известните художници на XIX век, най-популярния британски викториански художник, рисувал картини с исторически и митологични сюжети. Той се прочул със своите описания на разкоша и упадъка на Римската империя. Картините му пресъздават точно детайлите на изминалата епоха. Това му донесло голяма популярност във Великобритания, за което свидетелства фактът, че му е присвоено и рицарско звание.
      Алма-Тадема се родил на 8 януари 1836 в градчето Дронрейп, Фризланд в Холандия. Учил се на изкуство при холандските майстори Ежид Шарл Гюстав Ваперс и Ян Август Хендрик Лейс. Отначало, както и Лейс рисувал картини на средновековна тематика. Първият му успех е картината "Обучението на децата на Хлодвиг" (1861), след което създава поредици картини с исторически сюжети.

  Обучението на децата на Хлодвиг, 1861
       Но след пътуването си до Италия през  60-те години на XIX век, художникът бил толкова впечатлен и повлиян от видяното, че това преобърнало целия му живот. По време на пътешествието си Алма-Тадема се запознал с руините на древните римски градове - Помпей и Херкулан. Очарован от красотата на древноримската цивилизация, и особено от детайлите на всекидневния живот, той се захванал със задълбочено изучаване на древния Рим.
      Римската (и в по-малка степен древногръцката) археология, живопис и култура станали за Алма-Тадема страстно увлечение, продължило през целия му живот. За  правдивостта и убедителността на своите картини Алма-Тадема е задължен преди всичко на своите задълбочени познания по археология.
       Алма-Тадема проучил руините на храмовете, запознал се подробно със задълженията на жреците, с хода на древните ритуални церемонии, реда при жертвоприношенията и празничните шествия. Когато Алма-Тадема през 70-те години на XIX века се заселил в Англия, неговият живописен стил вече бил формиран и познавачите с възторг  посрещали новите работи на талантливия художник. В екзотичния дом на художника в Лондон можело да се видят в действителност всички онези знаменити басейни с мраморни пейки и колони, антични съдове и одеяния, познати от картините му. Изобразявайки баните, амфитеатрите, атриумите на домовете, той рисувал от натура, което действително се намирало в неговия собствен "древноримски" дом.




"Сафо и Алкей" 1881





"Намирането на Мойсей" 1904, Частна колекция




"Жените на Амфиса" 1887, Частна колекция



"Фауст и Маргарита" 1857, Частна колекция



"Антоний и Клеопатра" 1883



"В атриума на банята" 1881, Галерея на лейди Левер, Лондон



"Римски меценат" 1868, Йелски университет, Кънектикът

     Безгрижната красота на такива картини, като "Изгодна позиция" ("Coign of Vantage") и "Сребърните любимки" ("Silver Favourites") създават у зрителя неповторима атмосфера на незримото присътствие. Започвайки от ранния, така наречения "Помпейски период" и завършвайки  с късните по-сантиментални работи, Алма-Тадема ни е оставил в наследство прекрасни, запаметяващи се картини.
Лоурънс Алма-Тадема умрял на 28 юни 1912 във Висбаден, в Германия.



"Сребърните любимки" 1903



"Колизеят" 1896



"Посвещаване на Бакхус" 1889



"Любимото занимание" 1909




"Термите на Каракала" 1899





"Пандора" 1881




"Олеандърът" 1882



"Моделът на скулптора" 1877





" Между надеждата и страха" 1876



"Под лазурното йонийско небе" 1903






"Поднасяне на Тарквиний"



"Архитектурата в Древния Рим" 1877



"Скулпторите в Древен Рим" 1877



"Фидий показва фризовете на Партенона на приятелите си" 1868



"Вход в римския театър" 1866



"Галерея за скулптура" 1867



"Галерея за живопис" 1874





"Гало-романски жени" 1865



"Елинка" 1869




"Хanthe and Рhaon" 1883



"Времето на Венера и Вакх" 1882



"Провъзгласяването на Клавдий за император " 1867



"Иосиф проверява запасите от зърно на фараона" 1874



"Игра на египетски шах " 1879


Една египетска вдовица по времето на Диоклециан.1872

Естетезираната античност върху  картините на Алма-Тадема често  е украсена с рози.



" Ти си розата на всички рози " ("Rose of all roses" ) 1883



" Обещание на пролетта" 1890




"Неволна съперница" 1893





"Земен рай"




"Розите на Хелиогабал" 1888

     Сюжетът на картината е древноримски. В Рим розата и култът към нея, претърпели метаморфоза, след пренасянето им от древна Гърция.  Във времето на упадъка на Рим розата станала цвете на пиянските оргии, израз на низки страсти. Тогава с нея вече не украсявали  статуите на Венера-Урания — богинята на честния брак и благославяща децата, а позорната Венера-Пандемос — богинята на чувствената любов.  Розите се разхищавали в огромно количество при всички пиршества на римляните, тъй като не само всеки гост е трябвало непременно да бъде увенчан с розов венец, но с рози били накичени и всички прислужващи роби, всички съдове и чаши, с тях били  обсипвани масите, а понякога дори и пода.
     Но император Хелиогабал надминал всички със своето безобразно унищожаване на розите. На едно от неговите пиршества, както разказват, знатните гости били затрупани с такова голямо количество падащи от тавана розови цветчета, че някои от тях, за голямо негово удоволствие, се задушили под тях.
     При Тадема липсва ужаса от смъртта, смъртта не е очевидна, затова цялото основно поле на картината е засипано с бяло-розови цветчета, през които ние виждаме античната архитектура, античните фигури, като оживели статуи. Основната тоналност на картината е розова (цветът на розите) и златист (на завесата).


"Каракала" 1902


"Привърженици на Каракала и Гета" 1909


"Вакханалия" 1871



"Във времената на  Константин" 1878



"Рисуване върху ваза" 1871


"Четене на Омир" 1885